Франсоа Деберг: Софийската пречиствателна станция е пример за кръгова икономика

Как Veolia промени дейността си през последните години спрямо все по-важните стандарти за опазване на околната среда?

Концентрирахме се върху преобразуването на отпадъците на потребителите в ресурси. Сред тези отпадъци е пластмасата, която е третият най-произвеждан изкуствен материал. Сега процентът на рециклиране на пластмаса е много нисък - само 9% в световен мащаб. А от 2016 г. насам Veolia увеличи пет пъти капацитета си за преработка на пластмасови отпадъци. Потенциалът за намаляване на въглеродните емисии е огромен, тъй като:

• от една страна, в производството на пластмасова бутилка чрез рециклирането на стари използвани бутилки се отделя 70% по-малко CO2, отколкото при производството ѝ от петролни продукти;
• от друга страна, в света се произвеждат 90 милиарда пластмасови бутилки годишно.

През 2019 г. Veolia като група пое ангажимент да намали своите емисии на парникови газове (обхват 1 и обхват 2) с 22% през следващите петнадесет години спрямо референтната 2018 г.

Освен това сме се ангажирали да намалим и емисиите на метан с 55% до 2023 г. и се справяме успешно с това. За тази цел събираме биогаз от депа за отпадъци за отопление на жилища, изграждаме и експлоатираме съоръжения за анаеробно разграждане на селскостопански отпадъци, осигуряващи електроенергия за градовете и компост за земеделските стопани.

Рециклирането на батерии за електромобили е основен екологичен и икономически проблем. Всъщност те съдържат редки и скъпи метали, като например никел, кобалт и литий, чието търсене само ще се увеличава, защото те са изключително важни за енергийния преход и чистата мобилност.

В партньорство с още два производителя, Solvay и Renault, нашата група стартира проект за рециклиране на метали в затворен кръг на излезли от употреба батерии за електромобили.

Veolia постави дългосрочна научнообоснована цел за постигане на нетни нулеви емисии по веригата за създаване на стойност и съобразява стратегията си с целта за ограничаване на глобалното затопляне и достигане на нулеви нетни въглеродни емисии през 2050 г.

Може ли да разкажете повече за проектите, свързани с оползотворяването на биомаса?

Повече от половината от използваната възобновяема енергия в Европа е произведена от биомаса. Дървесина, агро-горива, биологични отпадъци, биогаз - ресурсите са значителни и нарастват с голяма скорост. Лесно добивана, използвана и съхранявана, биомасата произвежда повече енергия, отколкото водноелектрически централи, вятърни турбини и слънчеви електроцентрали. Затова тя ще играе важна роля за постигането на целта за намаляване на въглеродните емисии. Биомасата позволява по-голяма гъвкавост за използване на възобновяема енергия. Използването ѝ намалява зависимостта от изкопаемите горива и помага да се обезпечат доставките на енергия.

Трябва все пак да се внимава да не се оказва твърде голям натиск върху земеделските култури, интелигентно да се управляват ресурсите и да се избягва отделянето на повече въглеродни емисии от количеството, което живите организми могат да поемат. Разумното управление е от съществено значение за постигане на желания резултат.

Veolia е твърдо решена да въведе биомасата в енергийния микс на клиентите си. Например в Унгария, в град Печ, осигуряваме отопление за целия град чрез биомаса - дървесина и слама, които се използват в топлоелектрическата централа. Близо 450 местни земеделски производители осигуряват необходимите 240 хил. тона слама за работата на централата.

В полския град Лудж Veolia оптимизира производството на топлоенергия и намали разходите за 60% от населението. Бяха изградени три когенерационни инсталации в съществуващите електроцентрали, захранвани с въглища, което направи възможно комбинираното изгаряне на въглища и биомаса от регионалните дърводобивни дейности.

В България също бяхме оператори на няколко малки топлофикационни дружества, работещи на биомаса.

До каква степен прилагате рециклирането, кръговата икономика и др. в България? Къде стоим ние в това поле сравнени с Европа?

"Веолия България" и дружествата ѝ ("Софийска вода", "Веолия енерджи Варна" и "Веолия сълюшънс България") са естествени участници в този процес. Приносът ни към кръговата икономика и нулевите нетни емисии на СО2 включва проекти, чиято цел е да се намали потреблението на енергия и вода.

Чрез Hubgrade - нашето интелигентно решение за мониторинг, измерваме, управляваме и подобряваме дистанционно енергийната ефективност в сгради и съоръжения. Това е цялостна интегрирана система от технологии и услуги, използвана също и за управление на водите и отпадъците. Общо 8500 обекта по света са свързани със системата Hubgrade, допринасяща за икономия на енергийни и водни ресурси и намаляване на отпадъците, което води до положителен ефект по отношение на въглеродните емисии.

Във Варна нашето топлофикационно дружество заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие изпълни програма за енергийна ефективност на отоплителните инсталации, с което се намаляват сметките на клиентите.

Водещия проект на Veolia в България, свързан с кръговата икономика, обаче определено е софийската пречиствателна станция за отпадъчни води край Кубратово.

Той съчетава новаторски решения, постига 100% енергийна независимост на станцията и намалява въглеродните емисии с повече от 70 хиляди тона всяка година. Реализирана е когенерация и система за улавяне на метан, както и производството на висококачествен тор от утайки. А чрез "Софийска вода" нашата крайна цел е да постигнем пълна енергийна независимост на целия воден цикъл в София.

По отношение на инициативите за развитие нашите екипи вече работиха по няколко проекта "от отпадъци към енергия", които комбинират намаляването на въглеродните емисии и оползотворяването на отпадъци, а също и по геотермални проекти и проекти за фотоволтаични системи, които започват да се развиват с бързи темпове.

Амбицията ни в бъдеще е да приемем улавянето на въглероден диоксид като практичен начин да постигнем дълбока декарбонизация и оползотворяване на ресурси.

Що се отнася до ситуацията на България в това глобално предизвикателство, мога да кажа, че от гледна точка на "Веолия България" днес има малки и средни инициативи, но все още липсват големи проекти. Оптимисти сме, че скоро ще дойде времето, когато нашите клиенти ще се обърнат към нас по-скоро за да им помогнем да отговорят на предизвикателството пред тях за постигане на нетни нулеви емисии, отколкото просто само да ни възложат част от управлението на техните ресурси, което за тях не е основна дейност. Независимо дали се отнася за една компания, за една страна, или за нашата планета, борбата за постигане на нетни нулеви емисии изисква цялостен подход!

Смятате ли, че европейската Зелена сделка и инициативата "Подготвени за цел 55" (Fit to 55 ) са постижими и биха осигурили желания ефект?

Приветствам предложенията на Европейската комисия, които ще помогнат да се даде необходимото ускорение на намаляването на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие. В допълнение, Veolia участва активно за установяване на стабилна и предвидима цена на въглеродните емисии.

Няма да успеем в декарбонизацията на икономиката, без да определим цена на въглеродните емисии. Остойностяването на въглеродните емисии е ефективно, защото кара замърсителите да плащат за вредите, които причиняват, и прави алтернативите с ниско съдържание на въглерод по-атрактивни. Така се използват пазарните механизми за борба с причините за изменението на климата.

Според вас какво е основното решение (във връзка с технологиите) за декарбонизация на икономиката?

Убеден съм, че светът няма да успее да постигне екологичната си трансформация без капацитета на компаниите за иновации. Например улавянето на остатъчен въглерод от промишлени съоръжения е ключов елемент в постигането на нетни нулеви емисии. След улавянето му CO2 може да се вкопава в стари газови находища и солни образувания, да обогатява изтощени почви или да се използва повторно в промишлеността. С напредъка на технологиите и повишаването на цената на въглерода до 2040 г. този модел ще стане икономически изгоден и ще може да се използва широко.